Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.02.2018 12:55 - Блогът на Един старинар (10)
Автор: 555 Категория: Други   
Прочетен: 1071 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
ПОСЛЕДНИЯТ ДЕН ОТ ЖИВОТА НА ШЕРЛОК ХОЛМС

 

Всяка прилика с действителни обекти и субекти е случайна

 

image

 

Една сутрин Шерлок Холмс се събудил с остри болки в корема. Долу, ниско, вдясно.

Успял все пак някак си да се вдигне Холмс, да се позиционира в един файтон и да се дотътри през трафика до най-близката МБАЛ.

В МБАЛ още от вратата го пресрещнала Пиарът. Тя го попитала, какво му е, и той й казал. А Пиарът радостно плеснала с ръце:

– Много добре! Отлично! Прекрасно! Тук си на правилното място! Ние разполагаме с всички ресурси да те реновираме най-иновативно!

След което го отвела при Юриста.

Юристът попитала Холмс, какво му е, и той й казал. А тя му дала да подпише нужната документация, че, ако оживее, то е станало, благодарение само на МБАЛ, а, ако се гътне – прави го изцяло на собствена отговорност и за собствена сметка. Холмс подписал и Юристът го отвела при Представителя на Световната банка.

Представителят на Световната банка попитала Холмс, какво му е, и той й казал. А тя му одобрила регламентирания лимит за терапия. След което пратила Холмс при Мениджъра от Здравната каса.

Мениджърът от Здравната каса попитала Холмс, какво му е, и той й казал. А тя му взела отпечатъци от пръстите и ги дестинирала по пътеката за одит право към Трансформаторския блок. Пък после отвела Холмс при Ай-ти експерта.

Ай-ти експертът попитала Холмс, какво му е, и той й казал. А тя тутакси му пуснала статус и се заела с мониторинг върху позитивността на лайковете от професор Мориарти, полковник Себастиан Моран и другите приятели на Холмс във Фейсбук.

След като Шерлок Холмс презентирал казуса си в още няколко офиса и дори успял да изпълзи до лекарския кабинет на тавана, ситуирали го в шоурума и го интегрирали сред контингента на потребителите, очакващи финализирането на стартираните за рехабилитирането им процедури.

Пиарът, Юристът, Представителят на Световната банка, Мениджърът от Здравната каса, Ай-ти експертът и останалите оторизирани лица се конституирали за консултации. Те продължително дебатирали, генерирали алтернативи, неколкократно произвели вот, балансирали ракурси и визии, постигнали необходимия консенсус, консолидирали позиция и артикулирали диагнозата на Холмс. Шерлок Холмс страдал от екстремна денивелация на чакрите и трябвало да бъде анонсирана ексклузивна обществена поръчка за продуциране, трансфер и дистрибуция на нужните му животоспасяващи селектирани атлантически водорасли.

С решението на мнозинството обаче се конфронтирал доктор Уотсън – опасен авторитарист, отявлен популист и извънсистемен маргинал, докторът пожелал, противно на директивите, регламента и консенсуса, съвсем антихуманно, нетолерантно и насилствено да отвори корема на Холмс, пък да го оперира от апандисит. За щастие, бил малцинство. И тоя ден Демокрацията и Правата на човека били опазени.

 

 

 

Лица втора употреба:

 

 

2017-2006

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

 

1949

 

image

 

 

1933

 

image

 

 

1923-1921

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

 

1909

 

image

 

 

 

Произведено в България:

 

image

 

 

 

ИЗ ВСТЪПЛЕНИЕТО КЪМ БИБЛИОГРАФИЯТА „120 ГОДИНИ АРТЪР КОНАН ДОЙЛ В БЪЛГАРИЯ” (С., 2017, с . VІІ-ХІ).

 

Любопитството към одисеята на Артър Конан Дойл в България, благодарение на което всъщност най-първо се докоснахме до магията на книгознанието, библиографията и библиотекознанието, иде от ранното юношество. (Защо ли и хубавата българска дума юноша, което си е един малък юнак, заменихме със стържещото англо-американско тинейджър, напомнящо единствено шум от сгромолясващи се ръждиви тенджери?) Ще да сме били изчели вече всички книжки за знаменития детектив Шерлок Холмс, намерени по етажерките на по-големия братовчед, другарчетата от квартала и съучениците (изглеждащата ни извънредно рядка “Тайната на Боскомската долина” от 1965 г., изровена от нечия библиотека, дори бяхме уговорили майка ни да ксерокопира на служебния им ксерокс – една тогава още иначе недостъпна машина), когато дядо ни впрегна всичките си връзки и през 1980 г. успя да ни снабди с току-що излязлата “Баскервилското куче”, за която пред книжарниците се извиваха дълги опашки и накрая хората се разотиваха разочаровани и с празни ръце. (Колко съжаляваме сега, че не сме помолили отдавна покойния вече професор да ни надпише подаръка си; днес разполагаме с личните му екземпляри от всичките му трудове, изпъстрени с корекции, бележки, въпроси и новооткрити отговори, показващи трудния път към познанието и усъвършенстването в една далечна нам наука, но нямаме и ни липсва тъкмо онзи непоставен подпис връз томчето, донесло ни някога толкова радост.) През тия години читател запита вестник “АБВ”, кои са книгите от Артър Конан Дойл, издавани на български. (Ние пък участвахме в рубриката на вестника “Книгообмен” – освен “Етюд в червено”, тогава сме търсили и “Успехите на капитан Блъд” от Рафаел Сабатини, произведение, което всъщност никога не е превеждано в България.) Дали защото не ставаше въпрос за съветски автор, или пък просто поради липса на информация, от редакцията кратко бяха изредили само познати ни заглавия, “издадени през последните години”. Може би тогава сме се заинатили, че няма да се предадем и ще узнаем пълния отговор.

Навярно още доста преди това, все Дойл ни отведе и в голямата антикварна книжарница на “Граф Игнатиев”. От нея обаче излязохме (за ужас на домашните, които изведнаж схванаха, какво става със стотинките, давани за пържени картофки) с “Правописенъ речникъ” от 1933 г., имащ “Ант. цена 4 лв., № 1080 / 1980 г.”, принадлежал през 1936 г. на счетоводител в Б. з. к. банка от Пирдоп, пишещ с твърде ситен почерк. (Голямата мечта, заемалият години наред витрината речник на Найден Геров, тогава обаче беше недостижима – струваше цели 300 лв.; вече след избухването на демокрацията си набавихме по-запазен екземпляр от речника за някакви стотинки; с особена гордост ни изпълваше една почти стогодишна италианска граматика от 1882 г. – за съжаление пак ненадписана ни – която отнякъде извади баща ни, след като дълго го врънкахме за видян отново на витрината огромен, но съвсем не така скъп чуждоезичен том, връстник на Априлското въстание, в годината на Освобождението придобит от другоземка, наречена с поетичното и може би твърде подходящо за жена име Lavinia, решително, но красиво изписваща всяка буква от иностранната си азбука – за тоя том впоследствие също броихме необходимите 15 лв., но днес нямаме никаква представа, в кой кашон по-сетне сме го загробили; най-старата си българска книга – “Мэсецословъ” от Хр. К. Сичан-Николов от 1842 г. – изровихме с една колежка чак по време на студентството от избата на един антиквар; най-старата изобщо – венецианско издание от 1794 г. – ни падна почти без пари малко по-късно, от разпродажба на ненужни книги, организирана от сливенското читалище “Зора”; за най-ценната – с бележки от ръката на родолюбивия българин от Костурско Тома Шапарданов, прикрити зад пъстра реклама от хитър търговец на пл. „Славейков” – имаме грижа да разкажем на по-подходящо място; друг уникат от антиквариат, снабден с автограф за приятелско семейство от снизения до жертва на чадър винаги неудобен Георги Марков, не се сдържахме и върнахме на потомка на първите собственици, с която пък нас свързва дългогодишно приятелство и на чиято подкрепа, мнение и оценка се радват всичките ни научни опити.)

Макар и никога да не я оправда, повече надежда за поява на някой непознат Дойл даваше малко дюкянче в един двор на “Витошка”, наблъскано от пода до тавана със стари книги. Възрастният книжар там никак не харесваше клиенти – хлапетии, а дюкянчето просъществува само до поредния основен ремонт на улицата към 1982 г.

Нямаме спомен как и защо доста по-късно сме се озовали в Народната библиотека в Пловдив, но там за първи път се докоснахме до предидеветосептемврийския Дойл. Покойният Юлиян Папазян, от когото дълги години винаги научавахме нещо ново, когато отидехме там, ни показа синия репертоар на българската книга, към който веднага (само след сверка с каталога) направихме първата си добавка – “Тайната на вилата с трите тераси” от 1929 г.

В Пловдив прелистихме и първите брошурки от мистериозната “Цветна библиотека”, включваща, както оригинални творби на шотландеца, тъй и техни анонимни (най-вече немски) подражания. На желанието да научим пълния списък на излезлите в тази поредица номера дължим пък запознаването си с Кирил Ставрев, който ръководеше схлупен, преливащ от книги и картотеки кабинет, сврян под самия покрив на Софийската народна библиотека. Дойл първи ни даде възможност да доловим и разликата между двете библиотеки: Пловдивската – гостоприемна, пълна, отзивчива, просторна и отворена; Софийската – бездушна с непристъпния си архив, прикрита със запретения си служебен каталог, надменна, студена и лицемерна с каменната си фасада и високите си коридори, но пък имаща, при все това, някъде най-горе си, запазена неподправена, истинска и жива енциклопедия на българската книга, в лицето на Кирил Ставрев и на задружния му екип.

“Тайната на вилата с трите тераси” сложи началото на една безконечна поредица, дълго преписвана на машина и най-сетне събрана в компютърна разпечатка, наречена “Материали за добавки и поправки към “Български книги. 1878-1944”. Ч. I-IV” (1998-2001). (По едно време дадохме някаква част на високо място в Софийската народна библиотека, обаче там тя не свърши голяма работа – ние определяхме формата съгласно правилата на печатното издание, а шапката тъкмо беше узнала, че в Европа вече го мерят с линийка, та туй й бяха и кахърите, и редакциите; изработена бе нарочна инструкция, как да се определя височината на книгата в сантиметри, без изобщо да се гледа самата книга – имаме нейде в архива си заснет този изключително впечатлил ни навремето документ.)

Кирил Ставрев пък разгърна огромна карта с бели полета, та въодушеви дълга лавица проекти – „Из дебрите на българското книгоиздаване: Загадки, тайни и трикове”, „Междинни и псевдомеждинни издания (1878-1948)”, „Някогашните книжовници разказват”, „Книжарски и книгоиздателски каталози (1862-1948)”, „Излишни скици из старите тефтери на Народната библиотека”, „Български отвъдгранични книги (1878-1913)”, „Енциклопедия на българската интелигенция в Македония и Одринско (1878-1913)”... (Малка част от тях вече видя бял свят, на друга такава рождението предстои; по-голямата половина е отложена за следващия живот.)

Все още се намирахме във времето, в което не всичко беше пари. Поведени от Конан Дойл към толкова много въпроси, нямаше как да не стигнем до Библиотекарския институт (тогава наричащ се Полувисш институт по библиотечно дело – ПИБД, в настоящи дни вече УБИТ – Университет по библиотекознание и информационни технологии). Институтът се оказа наистина безкрайно подходящо място за задаване на въпроси и за търсене на отговори. Същинското общуване се осъществяваше най-вече в огромното му кафе, заемащо целия приземен етаж. В ПИБД още никому не бе щукнало да става европеец – бара непрекъснато обикаляха няколко котки, от сутрин до вечер се продаваше бира, а задимеността в пъти надминаваше оная на Орлов мост. Впрочем, и студенти, и преподаватели, пушеха, където сварят – по коридорите, във фоайетата, на пейките пред входа, навсякъде. Разговорите бързо преодоляваха дистанцията на белите покривки и многото вилички. (Имахме преди известно време път към УБИТ – значително се е разраснал. Фоайетата са преградени, та да станат аудитории. Коридорите са затлачени с новоизникнали преподавателски кабинети. Тясно, като в челен парцел на централните гробища. Широко е останало само кафето. Което всъщност вече не е кафе, а столова. Дезинфекцирана. С нови, снежнобели покривки. Толкова бели, та да се усъмни човек, че някой някога сяда там. Много европейско. И много пусто. Чак като си тръгнахме видяхме, къде са студентите – съвсем по нашенски се бяха скупчили и пушеха на бензиностанцията, препречена на предишната пътека между входа и автобусната спирка.)

Библиотекарският институт се завършваше само с държавен изпит, та библиографията „Един век Артър Конан Дойл в България 1896-1996” изостана (допълвана текущо) за бакалавърска дипломна работа в Университета (2001). По онова време още не бяха въдворени ред сковаващи хармонизации и регламенти, та тя е оформена изцяло по най-добрия начин, в който сме я виждали и по който сме смогвали да я изпълним в онзи момент. Дори големината на шрифта е така преценена, че да не бъде прекалено едър за формата на официалния документ, нито прекалено дребен за евентуална следваща по-малоформатна, но в по-голям тираж разпечатка.

Гледана с днешни очи, „Един век Артър Конан Дойл в България 1896-2001” не е лишена от недостатъци – тръгвайки още от осъвременяването на правописа на описанията и стигайки до големината и разположението на наборното поле. Като цяло обаче, тя съвсем не е зле изпълнена – поне така може да се заключи от минималния брой на добавките и поправките, натрупали се през изминалите 15 години, тъкмо през който период добиването на информация (включително библиографска) неимоверно много улесни Интернет. Тъй или иначе, не несъвършенствата й, не дори и проблемите около финансирането й, не са туй причините, които отложиха публикуването й.

Най-напред, планирано бе да се доработят останалите два големи раздела („Подражания, пародии и цитати” и „Публикации за Артър Конан Дойл”), да се извлекат и общите показалци, пък да се прецени, може ли целият обем да бъде побран само в един том. Междувременно силите се разпиляваха и по други задачи, докато в един момент работата по „Един век Артър Конан Дойл в България” беше напълно прекратена, а идеята за обнародване поне на готовото за публикуване – съвсем изоставена.

Мотивите, предизвикали решението да захвърлим събирания години наред материал, ще изложим съвсем кратко:

Започнало по-ненатрапчиво и незабележимо още през последните години на ХХ в., началото на новото хилядолетие дамгоса нашествието в България на една чужда азбука. Без значение, каква врата е отворил загриженият най-вече да се „хармонизира” с някого си български законодател, неоспорим факт е, че, примерно, всякакви търговски и какви ли не други организации са допуснати да информират за дейността си минувача по българските улици чрез фирми, табели и реклами, изписани не на официалната азбука в държавата. Всички ефирни телевизии, изключая две от трите програми на националната, означават наименованията си с латиница, допуснати са даже излъчващи за България предаватели, наричащи се „Action”, „Comedy”, „Family” и др. п. В търговските вериги дори родни производители безнаказано се гаврят с купувача, предлагайки му да пъха в устата си продукти, обозначени като „New line”, „BG line” и разни други „лайн”. Списъкът е прекалено дълъг и от най-различни области, но изброеното дотук е съвсем достатъчно, за да очертае проблема.

Не по-малко трагично е случващото се с езика ни. Изхвърлят се благозвучни български думи, като тържество, празненство, ръководител, представяне, новаторство, започване, завършване и др. п., за да бъдат заменени с дразнещи ухото чуждици, от сорта на парти, мениджър, презентация, иновация, стартиране, финализиране и т. н. За по-малко от две десетилетия българският език бе замърсен може би с повече англицизми, отколкото турцизми е допуснал в продължение на петвековно робство.

Езикът и азбуката, чрез които човекът общува с околните, са двата най-важни фактора, които създават чувството за род и родина. Без българска азбука и български език България остава географско пространство, населено с хуманоиди. Окаяни и жалки, без значение, колко за плюскане имат в паничките си.

За посочените две безкрайно опасни явления, вкарващи и Майка България в релсите на Македония, могат да се съгледат при желание и обективни причини – обедняването и съпътстващото го опростачване и оскотяване, безкритичната и безконтролна пристрастеност към технологиите и др. Нито една от всички подобни възможни причини обаче, нито дори цялата съвкупност от тях, не биха могли да доведат за толкова кратък период до наблюдаващия се катастрофален резултат.

Като основна причина за пълзящата денационализация на България, съставна част от която са и посочените две явления, едва ли само ние виждаме геополитическите интереси, означавани за благозвучие с безсъдържателни клишета от рода на „евроатлантически ценности”, „цивилизационен избор” и т. н.

Освен останалото, всеки превод от чужд език на литературно произведение представлява знак за внимание, зачитане и уважение към създалата го култура. С още по-голяма сила това важи при съставянето на библиография. При уважението, както и при любовта, е необходима взаимност. Ето поради що, в продължение на почти десетилетие и половина, колкото и да ни е скъпа, не се чувствахме в състояние да публикуваме библиография на англоезичен автор.

През 2016 г. във Великобритания беше проведено допитване до народа, което постанови държавата да излезе от Европейския съюз. Само месеци по-късно в САЩ беше избран президент, обещаващ рязко отграничаване от политиката по световните въпроси, водена от неговите предходници от доста време насам. Мнозина възприеха тия знаменателни събития като сигнал, че хората от тези две велики държави най-после са намерили начина да кажат на управниците си: „Стига сте си врели носовете в чуждите работи! Стига сте се присягали към чуждите чинии! Стига сте цивилизаторствали и демократизаторствали! Оставете другите да живеят, както им харесва и оправете собствената си къща със собствени средства!”

Бъдещето тепърва предстои да покаже, дали наистина англо-американците ще смогнат да изтеглят пипалата и да отърват света от бремето да храни милиардерите им (на първо време радващо ще е поне да спрат помията за копанките на размножилите се като хлебарки техни български мутреси), но от симпатия към желанието им решихме, след нужното осъвременяване, да публикуваме най-сетне завършената част от „Един век Артър Конан Дойл в България”.

София, 24 май 2017 г.

 

 

 

СЪДЪРЖАНИЕ НА БИБЛИОГРАФИЯТА „120 ГОДИНИ АРТЪР КОНАН ДОЙЛ В БЪЛГАРИЯ” (С., 2017):

 

 

image

 

 

Някои близнаци от различни майки, с. V

Последният ден от живота на Шерлок Холмс, с. VI

Встъпление, с. VII

Благодарност, с. 51

Предговор, с. 52

Обяснителни бележки, с. 56

Съкращения и означения, с. 69

Раздел I. Артър Конан Дойл – живот и творчество, с. 71

1. Родословие, с. 73

2. Животът и творчеството му в дати, с. 74

Раздел II. Произведения, публикувани у нас, с. 83

1. В книги, с. 85

1.1. 1898. Книжарница на Пенчо Попов, с. 85

1.2. 1909. Издателство на списание “Новейша литература”, с. 86

1.3. 1919. Акционерно дружество “Хемус”, с. 89

1.4. 1921-1934. Книгоиздателства “Цвят”, “ф-то Цвят” и “Книго-цвят”, с. 90

1.5. 1922. Книгоиздателство на “Библиотека Мистерии”, с. 100

1.6. 1922-1923. Книгоиздателство на “Цветна библиотека”, с. 102

1.7. 1928. Книгоиздателство на Стоян Атанасов, с. 119

1.8. 1928. Книгоиздателство на “Библиотека Приключение”, с. 123

1.9. 1929. Неустановено издателство, с. 123

1.10. 1933-1937. Книгоиздателство на Мирчо Г. Смрикаров, с. 125

1.11. 1934. Вестник “Спорт”, с. 136

1.12. 1936. Книгоиздателства “Д. Маджаров” и “Маджаров & Бакърджиев”, с. 137

1.13. 1946. “Илюстровано четиво” и издателство “Четиво”, с. 141

1.14. 1947. Библиотека “Фортуна” на Д. Мутафчиев и Ив. Иванов, с. 144

1.15. 1949. Фондация “Милиционерско дело” и институт “Народен страж”, с. 144

1.16. 1956-1965. Народна култура, с. 148

1.17. 1965. Държавно военно издателство, с. 149

1.18. 1970-1985. “Народна младеж” и “Младеж”, с. 150

1.19. 1973-1978. Държавно издателство, “Георги Бакалов” и “Галактика”, с. 152

1.20. 1974-1977. “Медицина и физкултура”, с. 154

1.21. 1976-1992. “Отечество”, с. 156

1.22. 1982-1992. “Христо Г. Данов”, с. 160

1.23. 1990. Албакоимпекс, с. 162

1.24. 1991. Издателска къща “Андина”, с. 163

1.25. 1991. КФ “Бисерна”, с. 164

1.26. 1991. ДФ Булстарс ООФ = Bulstars Ltd, с. 165

1.27. 1991. Издателство на Отечествения фронт и ИК “Иван Вазов”, с. 166

1.28. 1991. “ВИКОМ Ко” = VICOM, чрез Издания “Петрум Ко”, с. 167

1.29. 1991. Гарант 21 = Guarant 21, с. 168

1.30. 1991. НМК “Космос”, с. 169

1.31. 1991. Спейс-Лингва = Space Lingua, с. 169

1.32. 1992. Атика, с. 170

1.33. 1992. Издателска къща “Ведрина”, с. 171

1.34. 1992. Издателски център “Велико Търново” – В. Търново, с. 172

1.35. 1992. Издателска къща “Златното пате”, с. 172

1.36. 1992. Карива – Варна, с. 173

1.37. 1992. Издателска къща “Траяна”, с. 174

1.38. 1993. Наско-1701 = Nasko-1701, с. 175

1.39. 1993. Издателска къща “Санчо” и фирма Валентин Христов, с. 176

1.40. 1994-1997. Издателства на в. “Жена”, с. 177

1.41. 1994. Издателство Ескалибур = Excalibur, с. 180

1.42. 1994. Колинс-5, с. 181

1.43. 1994. Нисофт = NiSoft Ltd, с. 182

1.44. 1995-1997. ИК Ера, с. 182

1.45. 1996. Астрала, с. 184

1.46. 1996. Екслибрис, с. 185

1.47. 1997. Лаков прес = Lakov PRESS, с. 186

1.48. 1997-2001. Пан, с. 188

1.49. 1997. Фама, с. 189

1.50. 1998. Издателство “Веси”, с. 189

1.51. 1999. Фактор Алиас = Factor Alias, с. 191

1.52. 2000-2001. Книгоиздателска къща “Труд”, с. 191

Проектирани издания: Издания, получили ISBN, неосъществили излизането си до момента, с. 197

1.53. 1992. Деметра, с. 197

1.54. 1992. Жар, с. 197

1.55. 1993. Веста, с. 198

1.56. 1993. Гуторанов и син, с. 198

1.57. 1993. Сибия, с. 199

1.58. 1999. Бард, с. 199

1.59. 1999. Едюкейшънъл програмс консулт = Educational Programmes Consult, с. 200

1.60. 2001. Хермес, с. 200

2. В периодичния печат, с. 201

2.1. 1896. Дело, с. 201

2.2. 1897. Домашен приятел, с. 201

2.3. 1898. Пловдив, с. 201

2.4. 1904. Вести, с. 201

2.5. 1904. Утренна поща, с. 202

2.6. 1905. Зорница, с. 202

2.7. 1905-1928. Дневник, с. 202

2.8. 1907. Из нов път, с. 203

2.9. 1909. Време, с. 203

2.10. 1908. Българска независимост, с. 203

2.11. 1910. Българска сбирка, с. 204

2.12. 1911-1933. Мир, с. 204

2.13. 1911-1914. Утро, с. 205

2.14. 1911. Секретар-бирник, с. 205

2.15. 1912. Пряпорец, с. 205

2.16. 1912. Четиво за свободно време, с. 205

2.17. 1913. Илюстрация светлина, с. 206

2.18. 1914. Нова балканска трибуна, с. 206

2.19. 1914-1931. Заря, с. 206

2.20. 1914. Воля, с. 207

2.21. 1924. Матен, с. 207

2.22. 1925-1932. Свободна реч, с. 207

2.23. 1926-1927. Икономия и домакинство, с. 208

2.24. 1927-1940. Зора, с. 208

2.25. 1927. Демократически сговор, с. 208

2.26. 1928. Вестник на вестниците, с. 208

2.27. 1928-1929. Дунавска трибуна, с. 209

2.28. 1929. Варненски новини, с. 209

2.29. 1929. Сцена и екран, с. 209

2.30. 1929. Голос, с. 209

2.31. 1933-1941. Слово, с. 210

2.32. 1933. Знаме, с. 210

2.33. 1934-1935. Спорт, с. 210

2.34. 1934. Камбана, с. 210

2.35. 1934. Вестник за юноши, с. 211

2.36. 1934-1936. Пътека, с. 211

2.37. 1938. Воля, с. 211

2.38. 1938. Нова камбана, с. 211

2.39. 1940. Черно море, с. 211

2.40. 1941. Народна борба, с. 212

2.41. 1941-1942. Нашенец, с. 212

2.42. 1958-1977. Наша родина, с. 212

2.43. 1965-1983. Космос, с. 212

2.44. 1966. Родни простори, с. 213

2.45. 1973-1987. Антени, с. 213

2.46. 1980. Спектър, с. 213

2.47. 1983-1984. Чуден свят, с. 213

2.48. 1986. Български профсъюзи, с. 214

2.49. 1986. Народна младеж, с. 214

2.50. 1992. Криминален роман, с. 214

2.51. 1993. Нова орбита, с. 214

2.52. 1993-2001. Тройка спатия, с. 215

Раздел III. Произведения, публикувани в Русия и СССР, с. 217

1. Събрани съчинения, с. 219

1.1. 1909-1911. Книгоиздательство Петра Петровича Сойкина, с. 219

1.2. 1966. Издательство “Правда”, с. 227

1.3. 1992. Творческое объединение Софит, с. 230

2. Произведения, невключени в Събрани съчинения, с. 231

а) в книги, с. 231

2.1. 1957. Гостлитиздат, с. 231

2.2. 1968-1986. Детская литература и Укитувчи, с. 231

2.3. 1975-1981. Издательство ЦК ЛКСМУ “Молодь”, с. 232

2.4. 1980. Издательство “Правда”, с. 232

2.5. 1989. Неустановленное издательство, с. 232

б) в периодичния печат, с. 233

2.6. 1964-1994. Искатель, с. 233

2.7. 1965-1966. Наука и жизнь, с. 233

2.8. 1966-1987. Звезда Востока, с. 233

2.9. 1967. Вокруг света, с. 234

2.10. 1967. Волга, с. 234

2.11. 1969. Азия и Африка сегодня, с. 234

2.12. 1986-1987. Дон, с. 234

2.13. 1986. Огонек, с. 234

2.14. 1986. Смена, с. 235

2.15. 1986. Уральский следопыт, с. 235

2.16. 1988. Простор, с. 235

Раздел IV. Произведения, публикувани във Франция, с. 237

1. Събрани съчинения, с. 237

1.1. 1956-1962. Robert Laffont, с. 237

Раздел V. Произведения, публикувани в оригинал, с. 241

1. В книги, с. 241

а) Събрани и избрани съчинения, с. 241

1.1. 1903-1967, с. 241

б) Отделни произведения, с. 244

1.2. 1885, с. 244

1.3. 1888, с. 244

1.4. 1889, с. 244

1.5. 1890, с. 245

1.6. 1891, с. 246

1.7. 1892, с. 246

1.8. 1893, с. 247

1.9. 1894, с. 248

1.10. 1895, с. 249

1.11. 1896, с. 249

1.12. 1897, с. 249

1.13. 1898, с. 249

1.14. 1899, с. 250

1.15. 1900, с. 250

1.16. 1902, с. 250

1.17. 1903, с. 251

1.18. 1905, с. 251

1.19. 1906, с. 252

1.20. 1907, с. 252

1.21. 1908, с. 252

1.22. 1909, с. 252

1.23. 1911, с. 252

1.24. 1912, с. 253

1.25. 1913, с. 253

1.26. 1914, с. 254

1.27. 1915, с. 254

1.28. 1916-1919, с. 254

1.29. 1917, с. 254

1.30. 1918, с. 254

1.31. 1919, с. 255

1.32. 1921, с. 255

1.33. 1922, с. 255

1.34. 1923, с. 255

1.35. 1924, с. 255

1.36. 1926, с. 256

1.37. 1927, с. 256

1.38. 1929, с. 257

1.39. 1947, с. 257

1.40. 1948, с. 257

1.41. 1959, с. 257

1.42. 1979, с. 257

1.43. 1981, с. 258

1.44. 1995, с. 258

1.45. 2000, с. 258

2. В периодичния печат, с. 261

2.1. 1879. Chambers’s Journal, с. 261

2.2. 1879-1882. London Society’s, с. 261

2.3. 1882-1890. Blackwood’s, с. 261

2.4. 1883. Temple Bar, с. 261

2.5. 1883-1887. Boy’s One Paper, с. 261

2.6. 1884-1900. Cornhill Magazine, с. 261

2.7. 1887. Beeton’s Christmas Annual, с. 262

2.8. 1890. Lippincott’s Magazine, с. 262

2.9. 1891-1925. The Strand Magazine, с. 262

2.10. 1892-1895. Idler Magazine, с. 265

2.11. 1893. Harper’s Magazine, с. 265

2.12. 1896. The Student, с. 265

2.13. 1898. Star, с. 266

2.14. 1898. Windsor Magazine, с. 266

2.15. 1900. Universal, с. 266

2.16. 1900. British Medical Journal, с. 266

2.17. 1906-1907. Cassell’s Magazine, с. 266

2.18. 1907. The Daily Telegraph, с. 266

2.19. 1913. Fortnightly Review, с. 266

2.20. 1916. Light, с. 266

2.21. 1923. The National Weekly, с. 266

Раздел VI. Показалци, с. 267

1. Произведения и книги от А. Конан Дойл, публикувани в България, с. 269

2. Книги, при които името на А. Конан Дойл не е редна дума, с. 278

3. Произведения, при които авторството на А. Конан Дойл е разкрито по страничен източник, с. 278

4. Хронологичен показалец на произведенията и книгите от А. Конан Дойл, издадени в България, с. 280

5. Произведения и книги от А. Конан Дойл, публикувани в Русия и СССР, с. 287

6. Произведения от А. Конан Дойл, включени в Събрани съчинения на писателя, издадени във Франция, с. 293

7. Произведения от А. Конан Дойл в оригинал и преводите им на френски, руски и български, с. 296

Източници, с. 397

Приложения, с. 401

I. Добавки, с. 407

1. Книги, включени в основната част, обработени в НБКМ след завършването й през 2001 и преди началото на 2017, с. 407

2. Новоустановени сведения за книгоиздатели, с. 408

а) 1909. Издателство на списание “Новейша литература” на П. А. Карагеоргиев и Н. Тодоров, с. 408

б) 1921-1934. Книгоиздателства “Цвят”, “ф-то Цвят” и “Книго-цвят” на братя Георги и Иван Христови Юскеселиеви, с. 408

в) 1922-1923. Книгоиздателство на “Цветна библиотека”, с. 410

Поглед към европейските първообрази, вдъхновили българската „Цветна библиотека” и сродните й, с. 439

г) 1933-1937. Книгоиздателство на Мирчо Г. Смрикаров, с. 464

д) 1935. Издателство “Книга”, с. 465

е) 1947. Библиотека “Фортуна” на Д. Мутафчиев и Ив. Иванов, с. 471

3. Новоустановени книги, издадени до 2001, с. 472

4. Новоустановени проиозведения, публикувани в периодичния печат до 2001, с. 473

II. Новоустановени книги, издадени през периода 2001-2016, с. 474

1. Показани от електронния каталог на НБКМ, с. 474

2. Невидими в електронния каталог на НБКМ, с. 485

3. Електронни книги. Публикации под наем, с. 490

4. Издания, получили ISBN след 2001, неосъществили излизането си до момента, с. 492

5. Електронни публикации, разпространявани в Интернет от Библиотека „Читанка”, с. 493

а) „Малко приказки” за библиотеката, с. 493

б) преработени в електронен формат извадки от печатни издания и цели книги, с. 505

в) пренаредени извадки, образуващи книги, нямащи печатен първообраз, с. 513

г) пренаредени извадки, възпроизведени като печатни книги, с. 516

6. Електронни публикации, разпространявани в Интернет от Проект „Фантастично читалище”, с. 517

7. Лъжепреводи за българи, публикувани в чужбина, с. 519

III. Хронологичен списък на публикациите (1896-2016), извлечени от електронния каталог на НБКМ, с. 523

1. Чрез търсене по ключови думи „Конан Дойл” в поле „Автор” на 29 декември 2016, с. 523

2. Допълнение, добито чрез други стратегии за търсене на 5 януари 2017, с. 528

3. Извлечения и добавки, с. 528

а) списък на книгите, невидими в каталога до 5 януари 2017, с. 528

б) списък на книгите, видими в каталога, в чиито описания името на А. Конан Дойл е невидимо, с. 529

в) списък на произведенията, видими в каталога, публикувани в периодичния печат, с. 529

IV. Частни и общи показалци, с. 530

1. Показалец на новоустановените първи преводи - публикувани в периода 2002-2016, с. 530

2. Показалец на новоустановените нови преводи, с. 530

а) публикувани до, но открити след 2001, с. 530

б) публикувани в периода 2002-2016, с. 530

3. Показалец на новоустановените препечатани преводи, с. 531

а) публикувани до, но открити след 2001, с. 531

б) публикувани в периода 2002-2016, с. 531

4. Показалец на новоустановените произведения на чужди езици, с. 538

а) публикувани до, но открити след 2001, с. 538

б) публикувани в периода 2002-2016, с. 538

5. Показалец на преводачите на български език на произведения от А. Конан Дойл, публикувани в периода 1896-2016, с. 539

5. 1. Илия Азанов, с. 539

5. 2. Ани Ангелова, с. 540

5. 3. Яна Арабаджиева, с. 541

5. 4. Аркашка, с. 546

5. 5. Ангел Атанасов, с. 546

5. 6. Аут, с. 547

5. 7. Лина Бакалова и колектив, с. 547

5. 8. Александър Балабанов, с. 550

5. 9. Александър Бегажев, с. 551

5. 10. Татяна Белевич, с. 552

5. 11. Асен Белковски, с. 552

5. 12. Жени Божилова, с. 553

5. 13. Владимир Божков, с. 554

5. 14. Наталия Бонева, с. 555

5. 15. Брилл, с. 555

5. 16. Димитър Бръзицов, с. 556

Анатолий Буковски. – Вж Лина Бакалова и колектив.

5. 17. Искра Ванкова, с. 556

5. 18. Любен Велчев, с. 556

5. 19. ИК „ВЕСИ”, с. 557

5. 20. Любомир Весов, с. 559

5. 21. Мариана Вълкова, с. 561

5. 22. Тодор Вълчев, с. 561

5. 23. Надежда Гелева, с. 563

5. 24. Юлий (Юли) Генов, с. 564

5. 25. Людмила Георгиева, с. 565

5. 26. Милена Григорова, с. 566

5. 27. Атанас Далчев, с. 566

5. 28. Юлий Данчев, с. 567

Двуезична библиотека, колектив. – Вж Лина Бакалова и колектив

5. 29. М. Диков, с. 567

Евгения Димитрова. – Вж Евг.

5. 30. Янко Димов, с. 567

Марияна Добранова. – Вж „Smart Books”

5. 31. Цанко Ц. Добруджалиев, с. 570

5. 32. Маргарита Дограмаджян, с. 571

5. 33. Стоян Дринов, с. 572

5. 34. Минко Думанов, с. 573

5. 35. Евг., с. 573

5. 36. Ев. Евстатиев, с. 575

5. 37. Величка Евстатиева, с. 576

5. 38. М. Евстатиева, с. 576

5. 39. И. К. Ц., с. 576

5. 40. Ивелин Иванов, с. 577

5. 41. Д. Иванова, с. 577

5. 42. Маргарита Иванова, с. 583

5. 43. Огняна Иванова, с. 583

5. 44. Анастас Изворов, с. 584

5. 45. Емануел Икономов, с. 585

5. 46. Димана Илиева, с. 585

Галин Йорданов. – Вж ИК „ВЕСИ”

5. 47. Митко Н. Йорданов, с. 587

Веселин Йотов. – Вж ИК „ВЕСИ”

5. 48. Петър Карагеоргиев, с. 587

5. 49. Вела Каралийчева, с. 592

Георги Ковачев. – Вж Брилл

5. 50. Мира Ковачева, с. 595

5. 51. Светослав Колев, с. 596

5. 52. Алекси Константинов, с. 598

5. 53. Йордан Костурков, с. 600

5. 54. Янко Кочев, с. 601

5. 55. Илиян Лолов, с. 602

М. – Вж Митко Н. Йорданов

5. 56. Борислав Манолов, с. 603

5. 57. Милан Миланов, с. 604

5. 58. Силвана Миланова, с. 607

5. 59. Борис Миндов, с. 608

5. 60. Красимир Мирчев, с. 609

5. 61. Василена Мирчева, с. 610

5. 62. Георги Михайлов (Джо), с. 611

5. 63. Теодор Михайлов, с. 612

5. 64. Велислава Михайлова, с. 616

5. 65. Неза Михайлова, с. 617

Надежда Накова. – Вж Лина Бакалова и колектив

5. 66. Георги Недялков, с. 619

5. 67. Неустановени, с. 620

5. 68. Николай Николаев, с. 626

5. 69. П., с. 627

5. 70. Георги Папанчев, с. 627

Цвета Пеева. – Вж Цвета Христова

5. 71. Веселина (Весела) Пекарева, с. 628

5. 72. Деян Пеловски, с. 630

5. 73. Пете, с. 632

5. 74. П. Петров, с. 632

5. 75. Димитър Полянов, с. 632

5. 76. Петър Попов, с. 633

5. 77. Милена Попова, с. 633

5. 78. Васил Пундев, с. 636

Р. А. Ц. – Вж Р. А. Цанов

Радослав. – Вж Р. А. Цанов

5. 79. Т. Рибаров, с. 637

5. 80. Димитър Ризов, с. 638

5. 81. Р. И. Робева, с. 641

5. 82. Георги Рупчев, с. 642

5. 83. Янко Русинов, с. 644

5. 84. Иванка (Ваня) Савова, с. 644

5. 85. Селене, с. 645

5. 86. Димитър Симидов, с. 645

5. 87. Мирчо Смрикаров, с. 647

5. 88. Светлана (Светла) Стефанова, с. 649

5. 89. Б. Стоянов, с. 650

5. 90. Бл. Стоянов, с. 651

5. 91. Петко К. Стоянов, с. 651

Райна Ст. Танева. – Вж La femme X.

5. 92. Цветелина Тенекеджиева, с. 651

Евгений Теодоров (Тодоров). – Вж Евг.

5. 93. Н. Тодоров, с. 652

5. 94. Николай Тодоров, с. 654

5. 95. Красимира Тодорова, с. 656

5. 96. Атанас Топалов, с. 660

5. 97. Милена Трандева, с. 662

5. 98. Фиктивни преводи и преводачи, с. 663

5. 99. Кирил Хавезов, с. 663

5. 100. Светла (Светлана) Христова, с. 669

5. 101. Цвета Христова, с. 671

5. 102. Радослав А. Цанов, с. 673

5. 103. Илия Чернев, с. 677

5. 104. Любомир Чолаков, с. 677

5. 105. Виолета Чушкова, с. 681

5. 106. Александър Шурбанов, с. 685

5. 107. Неделчо Щърбанов, с. 686

5. 108. La femme X., с. 687

Nikolai Radkov. – Вж Фиктивни преводи и преводачи

5. 109. „Smart Books”, с. 689

A. Zhi. – Вж Фиктивни преводи и преводачи

5. 110. Най, най, най, сред преводачите на А. Конан Дойл, с. 693

6. Показалец на съставителите, преработвачите, редакторите и авторите на предговори и послеслови към българските издания, 1896-2016, с. 695

7. Показалец на илюстратори, оформители, художници и фотографи, чиито творби са използвани за илюстриране на публикации у нас на произведения от А. Конан Дойл, 1896-2016, с. 696

V. Поглед към руската библиография на А. Конан Дойл, публикувана в Интернет, с. 697

1. Извадки, направени на 9 януари 2017 за добиване на обща представа, с. 697

2. Добавки, направени връз нейна основа, с. 714

а) новоустановени, потвърдени и поправени оригинални заглавия, с. 714

б) добавки и поправки към показалеца на произведенията в оригинал и техните преводи, с. 714

Последни уточнения към цялата библиография, с. 718




Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 555
Категория: Други
Прочетен: 66373
Постинги: 28
Коментари: 0
Гласове: 11
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031